Осъдиха Терзийски за обида към Хайтов, той събира дарения за свобода на словото

Нов скандал изплува в последните дни в литературната сфера на родината ни. този път засегнати са едни жив писател, няколко починали и техните наследници.

Става въпрос за Калин Терзийски, който бе обявен за виновен на последна инстанция за публична обида към Николай Хайтов и Йордан Радичков.

Срещу писателя се водеше дело за нанесена обществена обида от наследниците на Николай Хайтов – Елена, Александър и Здравец. Причината е, че през не толкова далечната 2016 година, Терзийски изказа мнение в предаването „Комбина“ по една от националните телевизии, което гласеше: „Познавах се с Хайтов, донякъде с Радичков. Те бяха слуги на режим, който не мога да понасям. Правеха „свирки“ на Живков“.

Последва шумен скандал и години, прекарани в съдебната зала. Като в нелепа игра, съдът признаваше за виновни ту писателя, ту наследниците на Хайтов, а изплащането на обезщетение и поемането на разходите по делото се прехвърляха от едната страна на другата, досущ футболна топка. Обвиненията се сменяха с извинения, оправдания и пак обвинения, последвани от нови извинения.

В крайна сметка, Калин Терзийски бе признат за виновен, от което следва да изплати сумата за обезщетението и разходите по адвокати.
Ответният удар, от страна на писателя, обаче бе неочакван. Терзийски публично обяви, че събира дарения „за правото на свободно говорене“ или с други думи – свобода на словото.

Свободата на словото, срещано и като свобода на изразяване, се изразява в свободата на всеки индивид да изказва публично мнението и възгледите си без намеса и натиск от страна на властта, упражняване на цензура или налагане на наказание. Въпреки това, по закон могат да се наложат определени ограничения. Това се случва чрез процедури или санкции по чл. 10, т. 2 от  Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, която гласи: „доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието“.

Та, събирането на средства за изплащане на присъдата на Терзийски, авторът обяви в личния си профил във Facebook. Публикацията гласи следното:

„ПРИЯТЕЛИ ЛЮБЕЗНИ

Утре или вдругиден ще създам една сметка, банкова сметка, която ще нарека За Правото на свободно говорене. Тя ще е напълно прозрачна (ще публикувам състоянието ѝ често). В нея всеки, който иска, ще може да ми помогне в борбата за правото на българските писатели, журналисти, на всички говорещи истината хора – такава, каквато е, чиста, мръсна, неприлична, обидна – като внесе някаква сума. Препоръчвам сумата да не е голяма. За да няма „големи благодетели“ и „спасители“.

Тук не става въпрос за спасяване на „кожата“ на един „объркал се“ писател. Става дума за спасяване на „кожата“ на самата Свобода на словото! Писателят е човек, който трябва, длъжен е да говори това, което мисли. Това, което смята за истина. Ако ще и то да е обидно за някого. Писателят само така е ценен. Аз не съм се объркал. Аз цял живот се боря за това право – да казвам без никакъв грим това, което мисля. Не благоприличното, а суровото.

Сега се оказа, че като правя това – ще трябва да платя. Е – ето затова е За Правото на свободно говорене – за това ще е тази сметка. Дано не ми отнеме много време създаването ѝ. Много и искрено държа да не остане впечатлението, че тези пари са за мене. Тоест – за нещастния и набедения… и тъй нататък… глупости! Не, тези пари Не са за мене! Тези пари са, за да бъдат запушени едни алчни гърла! Ще си кажете – но това не е красива кауза! Да, но само това е начинът и съдниците, и разните ищци да се позамислят – и сегашните, и бъдещите. Като видят, че нещата се решават не от един човек, а от хиляди хора, от хиляди съвести. Поклон ви сторвам! И моля – споделяйте.“

Какво ще е продължението на тази история, остава загадка. След публичните изяви, сме сигурни, че такова ще има. Правилно ли е народът да плаща за грешките на другите? А правилно ли е да се притиска човек заради изразено лично мнение, било то и цинично? А трябва ли изобщо колеги, творци от едно и също поприще, да се нападат и хулят? На всички тези въпроси е трудно да се отговори и зависи от личната наратива на човек. Истината е някъде по средата може би, но често сме ставали свидетели как тя почти никога няма реално значение. „Истината“ се пише от победителите, а в този казус е спорно ще има ли изобщо такива. За нас в калта победители няма. Само губещи. А словото, било то свободно или оковано в белезници, си остава някъде забутано назад в килията на социума и никой пет пари не дава за него.

Автор Паулина Гегова

One thought on “Осъдиха Терзийски за обида към Хайтов, той събира дарения за свобода на словото”

  1. Задайте си,моля, въпроса- ЗАЩО Елена ,съпругът й Гигов(починал)и всички ХАЙТОВИ!!! не се реализираха като творци докато Николай беше жив и на висок пост?
    Това е отговорът на сагата с Терзийски,Уотсън!!!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.