Пламена Колчакова: Жената в литературата е дръзка и свободна

В седмицата, посветена на жената и нейните постижения, решихме, че е подходящ момент да Ви запознаем с младата поетеса – Пламена Колчакова, която през 2019 година издаде дебютната си стихосбирка, кръстена на майка ѝ, а по-точно „Нора“. Тя е родом от Пловдив, а амбициите ѝ са да създаде още много културни проекти.

Пламена пише в стила „бял стих“, който е особен, но не по-малко интересен от класическата форма. Разговаряме с нея за литературата, нежната ѝ страна и мястото на съвременната жена в модерното общество.

Пламена каква според теб е ролята на жената в съвремието?

Според мен ролята на жената винаги остава една и съща. Времето не я променя, а по-скоро добавя нови детайли към вече съществуващия ѝ свещен образ. За мен жената е на първо място майка. В съвремието тя е също огромна сила и посока.

А в литературата?

В литературата е дръзка. Свободна е и обича да експериментира.

Има ли качества, с които дамите изпъкват, като писатели, спрямо мъжете?

Мисля, че емоцията, която запечатват различните автори върху страниците, се усеща. Не мога да определя. Смятам, че когато едно произведение е добро, потопиш ли се забравяш кой е стоял отсреща. Различните автори са като енергийни кълба, всеки носи свой собствен заряд и е готов да го сподели с читателя. В него не виждам белезите на мъжа или на жената, по-скоро на самия човек.

Твоята стихосбирка е посветена на майка ти. Може ли да ни разкажеш малко повече за нея?

С удоволствие! Казваше се Нора и беше една от най-невероятните жени, които познавах. За съжаление, си отиде твърде рано. Днес щеше да навърши 62 години. Точно на осми март. Посветих стихосбирката именно на нея, защото исках да я запечатам във времето, което ѝ бе отнето. Тя беше многолика. Беше добра в почти всичко. Обичаше и ценеше изкуството. Занимавала се е с изобразително изкуство, по-конкретно реставрация на икони. Имаше чувство за хумор. Винаги се самоиронизираше. Хората я обожаваха. Самото ѝ присъствие беше като магнит. Трудно се описва такава жена.

Според личните ти наблюдения дава ли се шанс на младите автори в България, или се заляга само на известните имена, които носят безспорна печалба на издателствата?

Смятам, че се дава шанс на много млади автори. Но са малко тези, които са се трудили истински, за да постигнат онова, което желаят. Аз също не смятам, че спадам към тях. Сякаш в днешно време всеки може да е какъвто поиска да бъде. Малко са онези, които наистина искат да се учат, да бъдат по-добри и да приемат критиката като нещо хубаво.

Обмисляш ли вече следваща книга или друго произведение на изкуството?

От известно време работя по нещо. Експериментирам с проза. Имам особено влечение към българския фолклор, но да не издаваме повече засега.

На каква тема никога не би писала?

Не се сещам за такава. Може би нещо прекалено съвременно или футуристично. Аз съм от хората, които винаги гледат поне с едното око в миналото.

А смяташ ли, че има теми, за които не се пише достатъчно?

По-скоро смятам, че има такива, за които се пише прекалено много и с времето започват да губят смисъла си.

– Сподели с читателите ни твой кратък стих, с който свързваш женската красота и сила на характера.

Любовта ми е алчна.
Събличаме кожите си
върху чаршафите.
За глътка космос
на екс
зад спуснати завеси,
казваш, че съм звездна,
ще се превърна в прах,
а любовта ни
ще ни пренесе по гръб
и ще бъдем
пак.

 Автор Паулина Гегова
Фотографии Петър Ангелов

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.