Йорданка Маринова: „Използвам езика като инструмент за изразяване, а не като играчка за жонглиране“

Райкя

Вторият роман на писателката Йорданка Маринова – „Райкя“ вече може да бъде открит на книжния пазар. След успеха на „Кралицата на краставиците“, авторката отново се обръща към паметта на българските жени, които са отдали себе си в името на родното.

Този път поглеждаме зад кулисите на живота на Райкя Попгеоргиева Футекова, позната повече като Райна Княгиня.

Разговаряме с Йорданка Маринова, която ни споделя повече за това предизвикателство и емоциите, които едни събития по действителен случай оставят в нея. Разговаряме за гордостта и безхаберието към българското, като си напомняме, че миналото трябва да се брани и в бъдещето.

Как дойде идеята за създаване на художествен роман за живота на Райна Княгиня?

– Забелязах, че липсват сериозни задълбочени произведения за най-важните жени в българската история. Реших да попълня тази празнина и Райна Княгиня е първата, за която трябваше да се напише. За съжаление, историци и писатели някак срамежливо са отбягвали темата за живота на тази изключителна жена. На непряко ниво това показва колко малко сме мръднали напред от времето, когато тя е била жива.

Текстът е написан увлекателно. Чете се на един дъх, плавно и последователно. Добре знаем как в миналото историческите биографии са се писали в много тежък стил. Това ли бе целта Ви – да е като един разказ, вместо като мемоари?

Целта ми беше да разкажа истината за Райна Княгиня така, както я прочетох аз и я събрах от десетки историчски бележки. Последователността и плавнотата са начинът, по който пиша. Използвам езика като инструмент за изразяване, а не като играчка за жонглиране. Уважавам твърде много езика, за да го принизявам до оригиналничене в изказа. Пиша в стила, в който обичам и да чета – ясно, информативно, стегнато, ненатоварващо и искрено.

Книгата „Райкя“ е препратка към българщината. Гордост ли предизвикваше историята на Райна Футекова у Вас, докато я пишехте, или по-скоро тъга и носталгия?

Отговорност е това, което предизвика в мен първо. Отговорност към миналото – да не го героизираме, да не го отричаме, да не го манипулираме, а да го съхраним такова, каквото е било наистина. Историята се пише от победителите, но Райна Княгиня е била от победителите само на хартия. Снимката ѝ е всеизвестна на всеки български гражданин. Животът ѝ е срамежливо замитан под килима. Това никак не е по вкуса ми и напраивх всичко, за да я извадя от прахоляка на времето. Гледах случайно веднъж запис в youtube на младежи, които не можеха да отговорят на въпроса коя е Райна Княгиня и какво е направила. Не беше постановка. Това ме натъжи. Трябваше да направя нещо и направих това, което мога най-добре. Разказах нейната история така, че да е разбираема за поколението, което ще я прочете на дигитално устройство.

В процеса на писане сте се запознали с нейния правнук – Асен Дипчев. Разкажете ни малко за тази интересна комуникация. Какво Ви разказа той?

Асен Дипчев постъпи много интелигентно с мен. Не ми разказа нищо. Не съм го и молила. Намерих го и го помолих да ми разреши да напиша биографията на Райна Княгиня такава, каквато искам да я прочета. Той ми даде благословията си, което бе единственото, което исках. Всеки разказ от кухнята на семейството би бил предателство към баба му Райна и задължение към мен да го включа, независимо дали е подходящ като епизод. Написах книгата само по материали, извесни на всички, които са в публичното пространство. Благодарна съм на Асен Дипчев и за думите, които ми каза и които си записах като слогън на черновата, на която си водех бележки. Гледах ги всеки път, когато отварях бележника си. Те са много лични и няма да ги споделям тук. Те са си само за мен. Благодаря с дълбок поклон на Асен Дипчев за подкрепата.

Колко време отне подготовката и през какви неочаквани обрати или емоции преминахте?

От позволението, което поисках и получих от Асен Дипчев, до хартиеното копие, което може да се държи в ръце, изминаха три години и половина. Емоционално книгата беше трудна за писане. Най-трудно ми бе да преглътна и да опиша обективно очевидната историческа истина, че това, което турците не са направили с Райкя, са го направили българите след мечтаното от всички Освобождение. Има исторически личности, които една нация просто не заслужава. Книгата ми е дълбоката молба на днешните българи, които обичат и тачат историята си, към Райна Княгиня да ни прости.

Опознахте ли Райкя по-добре? Какво научихте за нея не толкова като исторически факти, а за душевността ѝ?

Райкя

Много силна жена, изключително изстрадала и благородна. Страданията обръщат човек в това, което той наистина представлява. Много са примерите и от историята, и от съвремието, в които безумни постъпки се оправдават с миналото на извършителя. Райкя е сътворила само добро след всичко, което ѝ се е случило. Тя е градила, давала, грижила се, хранила, утешавала. Никога на никого не е направила нищо, освен добро. И все пак (при цялото ми уважение и любов към Апостола например), никога на никого в Българската Православна църква не дойде на ума да я направят светицата, каквато заслужава да бъде. Това не казва ли достатъчно…

Има ли в съвременна България жени, които можем да наредим до нея?

Трябва да мине време, за да имаме отговор на този въпрос. Времето е най-добрата проверка. Прахта на деня трябва да улегне, за да се видят все още изправените дървета.

Как успявате да съхраните любовта към родното толкова далеч от дома?

България е там, където има дори и един българин. Вярвам в това и го живея именно по този начин.

Какво бихте казали на всички българи, които ще се докоснат до произведението?

– Вълните са високи, но ще устоим. Защото струваме. Дръжте се за ръце и не се давайте, можем. Ще ни бъде.

Автор Паулина Гегова

Още за книгата може да прочетете тук


Райкя
Райкя
Райкя

One thought on “Йорданка Маринова: „Използвам езика като инструмент за изразяване, а не като играчка за жонглиране“”

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.